Съединени американски щати

Съединени американски щати United States of America
(знаме) (герб)
Девиз: In God We Trust (официален, 1876-) (английски: В Бог вярваме) E Pluribus Unum (1782-) (от латински: От много, един)
Официален език	Няма на федерално ниво. Де факто - английски език1
Столица	Вашингтон 38° 53′ 42.4″ с.ш., 77° 02′ 12.0″ з.д.
Най-голям град	Ню Йорк
Президент	Барак Обама
Вицепрезидент	Джо Байдън
Площ - oбщо	на 3-то (1) място 9 826 630 км2
Население - oбщо (2008) - гъстота	на 3-то място 304 710 630[1] 31 д/км2
БВП - общо (2007) - на човек	на 1-во място 13 трлн 843 млрд $ 45 845 $
ИЧР	0,951 (висок[2]) (на 12-то място)
Валута	долар (USD)
Часова зона - Лятно часово време	(от UTC-5 до UTC-10) - (от UTC-4 до UTC-10)
Независимост  -призната	от Великобритания 4 юли 1776
Национален химн	Знаме, обсипано със звезди
Интернет домейн	.us .gov .edu .mil .um
Телефонен код	+1
1 Испанският е вторият най-говорим език

Съединените американски щати (САЩ), Съединените щати, за кратко Щатите, или Америка (английски: United States of America, USA, The States, The U. S. или America) е федерална конституционна република в Западното полукълбо, състояща се от 50 щата и други многобройни територии. Четиридесет и осем от тях лежат последователно в средата на континента Северна Америка, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира на северозапад от Канада, а Хаваи се намират в Тихия океан.

Разположени на 9,6 милиона квадратни километра и с население над 300 милиона души, Съединените щати са третата най-голяма държава по площ и население. С БВП над 13 трилиона $ има най-силната държавна икономика в света.

Съдържание 1 История 2 География 2.1 Региони 2.2 Крайбрежия 2.3 Климат 2.4 Природа 3 Държавно устройство 4 Административно деление 5 Икономика 5.1 Транспорт 5.2 Комуникации 6 Население 6.1 Език 6.2 Най-големите метрополиси 6.3 Най-големите градове 7 Култура 7.1 Празници 8 Пътища и транспорт 9 Външна политика 10 Въоръжени сили 10.1 Правоналагащи ведомства 11 Източници 12 Външни препратки

История

Основна статия: История на САЩ

Срещани наименования на Съединените американски щати са: САЩ, Щатите, Америка. Думата „щати“ измества от широка употреба „държави“ в името на страната на български в средата на двадесети век. Това е част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с руски. Най-ранната известна употреба на наименованието Америка се приписва на немския картограф Мартин Валдзеемюлер, който, докато работел в Saint-Dié-des-Vosges, през 1507 г. създава голяма карта, на която се виждат Северна и Южна Америка. Но въпреки това се използва едно неуверено, но всеобщо прието убеждение - това, изразено в книгата Cosmographiae Introductio, която го обяснява като името на италианския изследовател Америго Веспучи (Americus Vespucius). Веспучи правилно предположил, че когато Христофор Колумб достигнал бряг в Карибско море през 1492 г., той не е достигнал Индия, ами „Новия Свят“.

География

Основна статия: География на САЩ

САЩ e трета по площ страна в света след Русия (17 075 200 км²) и Канада (9 984 670 км²) с обща площ от 9 631 418 км². [1]

Най-високата точка на САЩ е връх Маккинли (6194 м) в щата Аляска, който e и най-висок в цяла Северна Америка.

Най-ниската точка на САЩ, а и в цяла Северна Америка, е Долината на смъртта (86 м под морското равнище) в щата Калифорния.

Най-краткото разстояние между САЩ и Русия е 86 км., а между Китай и САЩ е 1200 км.

Региони

Съединените щати се разделят на 6 региона на базата на общи географски, исторически, културни и други сходни характеристики. Тъй като регионите са съставени от щати в съседство един с друг, ги слагаме под категория география, но те могат да бъдат и под някои други категории. Регионите се казват:

• Запад
• Нова Англия
• Среден Атлантик
• Среден Запад
• Юг
• Югозапад

Крайбрежия

• Западно крайбрежие
• Източно крайбрежие

Климат

Във вътрешността на континента местата, отдалечени от големи водни басейни, се характеризират с по-големи сезонни разлики в температурата, от колкото местата по крайбрежията. Годишната амплитуда на температурата в части от северните Големи равнини стига до 65 градуса по Целзий; на някои места са отбелязани годишни разлики в температурата до 100 градуса по Целзий от 50 градуса до -50 градуса.

Климатът в по-голямата част от страната е умерен и субтропичен, континентален и тропичен – на полуостров Флорида. Средните януарски температури са от -24,8 градуса по Целзий в Аляска и -18 Градуса по Целзий в Централните равнини до 14 градуса по Целзий в югозападните части и до 20 градуса по Целзий на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14-25 градуса по Целзий на западното крайбрежие, 16-26 градуса по Целзий на източното и до 32 градуса по Целзий във вътрешните плата и южните части на страната.

Близостта до големи водни басейни влияе положително върху количеството на валежите – в крайбрежните места обикновено падат повече валежи. На изток и в приморските части падат 1000-2000 мм валежи годишно. В Централните равнини падат около 600-900 мм валежи годишно. Във Великите равнини валежите са около 400-600 мм годишно. В платата те са 400 мм годишно. В пустинните райони валежите са най-малко – под 100 мм годишно.

Природа

Природата на страната е изключително разнообразна-обширни низини и равнини,ниски и високи планини.Богати са водните ресурси на страната.През нея протичат големи реки: Мисисипи,Мисури,Колорадо,Колумбия и др.Обширни площи са заети от плодородни земи.Големи територии са покрити от гори и страната е богата на запаси от дървесина. Полезните изкопаеми са в основата на промишлената мощ на страната:нефт,земен газ, въглища,желязна руда,медна руда,боксит,руди на редки метали,злато,фосфорити и др.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на САЩ

Съгласно Конституцията на САЩ, приета през 1787 г., пълномощията по осъществяване на държавното управление са в прерогативите на Федералното правителство на САЩ. Останалите незасегнати в Конституцията пълномощия се прилагат от щатските власти.

В Конституцията е заложен принципът на разделението на властите, според който федералното правителство се състои от законодателни, изпълнителни и съдебни органи на държавното управление, действащи независимо един от друг.

Висш орган на законодателната власт е двукамарен Конгрес на САЩ:

• Камара на представителите (долна камара);
• Сенат (горна камара)

Висш орган на изпълнителната власт е Президентът на САЩ.

Висш орган на съдебната власт е Върховният съд на САЩ.

Основни политически партии в САЩ са Републиканската и Демократическата партия, въпреки че съществуват и много малки партии.

• Виж също: Президентски избори в САЩ

Административно деление

Основна статия: Административно деление на САЩ

В административно отношение Съединените американски щати се разделят на 50 щата, 1 федерален окръг (Вашингтон) и няколко други територии. Най-големият (но и един от най-слабонаселените щати) е Аляска.

Пощенски абревиатури, наименования и столици на щатите

AL Алабама — Монтгомъри AK Аляска — Джуно AZ Аризона — Финикс AR Арканзас — Литъл Рок CA Калифорния — Сакраменто CO Колорадо — Денвър CT Кънектикът — Хартфорд DE Делауеър — Доувър FL Флорида — Талахаси GA Джорджия — Атланта HI Хаваи — Хонолулу ID Айдахо — Бойзи IL Илинойс — Спрингфилд IN Индиана — Индианаполис IA Айова — Де Мойн KS Канзас — Топика KY Кентъки — Франкфорт

LA Луизиана — Батън Руж ME Мейн — Огъста MD Мериленд — Анаполис MA Масачузетс — Бостън MI Мичиган — Лансинг MN Минесота — Сейнт Пол MS Мисисипи — Джаксън MO Мисури — Джеферсън сити MT Монтана — Хелена NE Небраска — Линкълн NV Невада — Карсън Сити NH Ню Хампшир — Конкорд NJ Ню Джърси — Трентън NM Ню Мексико — Санта Фе NY Ню Йорк — Олбъни NC Северна Каролина — Рали ND Северна Дакота — Бисмарк

OH Охайо — Колумбус OK Оклахома — Оклахома Сити OR Орегон — Салем PA Пенсилвания — Харисбърг RI Род Айлънд — Провидънс SC Южна Каролина — Колумбия SD Южна Дакота — Пиер TN Тенеси — Нашвил TX Тексас — Остин UT Юта — Солт Лейк Сити VT Вермонт — Монпелие VA Вирджиния — Ричмънд WA Вашингтон — Олимпия WV Западна Вирджиния — Чарлстън WI Уисконсин — Медисън WY Уайоминг — Шейен

Икономика

Основна статия: Икономика на САЩ

През 2003 година САЩ е била третата по посещаемост туристическа дестинация в света с 40 400 000 туристи след Франция със 75 000 000 и Испания с 52 500 000.

Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва като една като отдалечена успешна в икономическо отношение колония прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през 20-ти и 21-ви век.

Икономическата система на САЩ като капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето микроикономически решения, а правителството предпочита да заеме по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока – 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социално осигуряване (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Медианният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 е 43 318 $.

Икономическата активност вътре в страната варира в голяма степен. Например, Ню Йорк (градът) е център на американската финансова, медийна, издателска и рекламна индустрии, докато Лос Анджелис е най-важният център за филмови и телевизионни продукции. Зоната на залива на Сан Франциско е главен технологичен център. Средният Запад е известен със силната си преработвателна и тежка промишленост, с Детройт служещ като исторически център на американската автостроителна промишленост и Чикаго като финансова и бизнес столица на региона. Югоизтокът е основният район за селско стопанство, туризъм и дърводобивната промишленост и тъй като заплатите и разходите са под средните за страната, той продължава да привлича преработвателната промишленост.

Най-големият сектор в американската икономика е този на услугите, в който са заето грубо около ¾ от работната сила.

Икономиката изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. САЩ е вторият по-големина световен производител на злато след ЮАР. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на други държави. В селското стопанство страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница с Великите равнини наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма туристическа индустрия, заемаща трето място в света. САЩ са също износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. Канада заема 19% (повече от всяка друга държава) от щатската външна търговия, следвана от Китай, Мексико и Япония.

Докато доходът на глава от населението в САЩ е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 доходът се е разпределял по-неравномерно. От 1975 в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целия реален доход отива в 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат от високото ниво на икономическа свобода.

Социалната мобилност на щатските резиденти отнесена спрямо останалите държави е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска отнесена към държавите от ОИСР и по-специално към държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно от данъци от местна собственост допълнени от държавни постъпления. Това често резултира в голяма разлика между финансирането на бедните райони или бедните щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на 20 век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на федералния резерв Алън Грийнспан също предполага, че нарастващото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат цялата система в близко бъдеще.

Транспорт

Основна статия: Транспорт в САЩ
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които понасят огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година има 3 981 521 мили (6 407 637 км) от автомобилни пътища в САЩ – най-много в света.

Масови (обществени) транзитни системи съществуват в големите градове като Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света метра. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили.

Щатите са уникални с високия си брой частни пътнически железопътни пътища. През 70-те години на 20 век правителствена намеса реорганизира товарните жп пътища, консолидирайки пътническите услуги под държавната корпорация Амтрак. Няма друга страна с толкова жп пътища.

Въздушните превози са предпочитан начин за превоз на пътници за дълги разстояния. По отношение на пътниците 17 от тридесетте най-натоварени летища в света за 2004 са в Щатите включително и най-натовареното – „Международно летище Хартсфийлд-Джаксън Атланта“. По отношение на превоз на товари, 12 от тридесетте най-натоварени летища в света са в САЩ, включително и най-натовареното в света – „Международно летище Мемфис“

Няколко основни морски пристанища се намират в САЩ; трите най-големи са калифорнийските „Пристанище Лос Анджелис“ и „Пристанище на Лонг Бийч“ и „Пристанище на Ню Йорк и Ню Джърси“, са сред най-натоварените в света. Вътрешността на САЩ също е свързана чрез основен корабоплавателен канал през морския път Св. Лоурънс и реката Мисисипи. Първата водна връзка между Големите езера и Атлантическия канал е Каналът Ери, който позволява бързо експанзия на селското стопанство и индустрия в Средния Запад и прави Ню Йорк (градът) икономически център на страната.

Комуникации

Население

Основна статия: Население на САЩ

САЩ е третата по население страна в света след Китай и Индия. Населението на САЩ е 304 453 816 души към 2008 г. Най-населеният щат е Калифорния с население от 36 893 799 души. (2004) . Според данни на Агенцията за българите в чужбина през 2004 г. в САЩ е имало 250 000 българи, което прави страната една от първите по брой българи в света. 55 489 души са отбелязали, че са с български произход на последното преброяване на населението, включващо въпрос за произход.(2000) Най-много българи има в Калифорния 7845, Илинойс 6000 и Ню Йорк 5973.(2000) За всички щати вижте Списък на щатите в САЩ по брой българи - 2000 година

Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е Западът, следван от Юга. Според Бюрото за преброяване на населението щатите с най-голям растеж от 1990 г. до 2000 г. са били Невада (66,3%), Аризона (40%) и Колорадо (30,60%) ^[2].

Език

В Съединените щати няма официален език. През 18 октомври 2006 г населението е достигнало 300 млн. души. 215 млн отбелязали, че вкъщи говорят на английски, 28,1 млн. - на испански, 1,6 млн. - на френски, 1,5 млн. - на китайски, 1,38 млн. - на немски и други. 28 565 души са казали, че вкъщи говорят на български език, като по този показател българският език се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ

Най-големите метрополиси

Най-големите метрополиси по население в САЩ за 2000 г. са:

1. Ню Йорк - Нюарк - Бриджпорт, Ню Йорк - Ню Джърси - Кънектикът - Пенсилвания 21 361 797
2. Лос Анджелис - Лонг Бийч - Ривърсайд, Калифорния 16 373 645
3. Чикаго - Нейпървил - Мичиган Сити, Илинойс - Индиана - Уисконсин 9 312 255
4. Вашингтон - Балтимор - Северна Вирджиния, Окръг Колумбия - Мериленд - Вирджиния - Северна Вирджиния 7 572 647
5. Сан Франциско - Сан Хосе - Оукланд, (Районът на залива на Сан Франциско) Калифорния 7 572 647

Най-големите градове

Вижте Списък на градовете в САЩ по население

Най-големите градове по население в САЩ за 2004 г. са (прогноза):

1. Ню Йорк, Ню Йорк 22 104 079
2. Лос Анджелис, Калифорния 19 845 541
3. Чикаго, Илинойс 12 862 244
4. Хюстън , Тексас 9 012 626
5. Филаделфия, Пенсилвания 1 470 151
6. Финикс, Аризона 1 418 041
7. Сан Диего, Калифорния 1 263 756
8. Сан Антонио, Тексас 1 236 249
9. Далас, Тексас 1 210 393
10. Сан Хосе, Калифорния 904 522
11. Детройт, Мичиган 900 198
12. Индианаполис, Индиана 784 242
13. Джаксънвил, Флорида 777 704
14. Сан Франциско, Калифорния 744 230
15. Калъмбъс, Охайо 730 008
16. Остин , Тексас 681 804
17. Мемфис, Тенеси 671 929
18. Балтимор, Мериленд 671 929
19. Форт Уърт, Тексас 603 337
20. Шарлот, Северна Каролина 594 359

Култура

Основна статия: Американска култура
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Празници

Основна статия: Празници на САЩ

На федерално ниво правителството на САЩ е определило 11 празнични дни. По времето на тези празници не работят някои държавни служби с второстепенно значение, включително и банките.

Федерални празници

Дата	На английски	На български
1 януари	New Year's Day	Първият ден от новата година
20 януари 1	Inauguration Day	Встъпване в длъжност на президента
3-ят понеделник на януари	Martin Luther King, Jr. Day	Рожденият ден на Мартин Лутър Кинг, младши
3-ят понеделник на февруари	Presidents' Day (Washington's Birthday)	Денят на президентите
последният понеделник от май	Memorial Day (Decoration Day)	Денят на загиналите във войните
4 юли	Independence Day	Денят на независимостта
1-ят понеделник на септември	Labor Day	Денят на труда
2-ят понеделник на октомври	Columbus Day	Денят на Колумб
11 ноември	Veterans Day	Денят на ветераните
4-ят четвъртък на ноември	Thanksgiving Day	Денят на благодарността
25 декември	Christmas	Рождество/Коледа

Забележка: ¹ На всеки 4 години, след президентските избори.

• Календар на федералните празници в САЩ.

Пътища и транспорт

Основна статия: Пътища и транспорт в САЩ

Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали най-важната част от които е Междущатската Магистрална Система, частично заменила по-остарялата Магистрална система на Съединените щати.

Съединените щати имат и презконтинентална жп система, която се използва за превоз на товари през континенталните 48 щата. Пътнически жп услуги се извършват от Амтрак, който обслужва 46 от континенталните 48 щата.

Много от американските градове имат метро, като най-голямото е Нюйоркското метро.

[[Картинка:California 3sam123.jpg}|thumb|right|Примерен американски номер на кола от Калифорния]]

В номерата на американските автомобили няма включен МПС-код, а номерът представлява комбинация от букви и цифри. Номерата се издават от съответният щат. Над или под номерът пише името на щата, който е издал номера, например California (Калифорния), New York (Ню Йорк) и т.н.

Външна политика

По-важни войни и конфликти с участието или водени от САЩ през XX и XXI век:

• 1917-1918 - Първа световна война (включва се на страната на Антантата).
  
• 1919-1921 - Интервенция в Русия/СССР.
  
• 1941-1945 - Втора световна война (включва се на страната на Антихитлеристката коалиция).
  
• 1945 - Бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагасаки с атомно оръжие. 214 000 убити, повечето цивилни (без починалите в резултат от радиационни и лъчеви поражения до 1990 година).
• 1950-1953 - Корейска война. Загуби: С. Корея - 1,1 млн.души; Ю. Корея - 600 хил. души; Китай - 390 хил. души; САЩ - 54 246 души.
  
• 1956-1975 - Виетнамска война. Загуби: Юж. Виетнам - 1,25 млн. души; САЩ - 58 226 хил. души. Ранени: 153 303;
  Северен Виетнам - 1,1 млн. души. Ранени: 600 хил. души. Цивилни жертви: 2–4 млн. души.
  
• 1965 - Интервенция в Доминиканската република.
  
• 1983 - Окупация на Гренада.
  
• 1986 - Бомбардировка на Триполи и Бенгази. 41 убити цивилни, сред тях приемната дъщеря на Кадафи, 226 ранени.
  
• 1989 - Окупация на Панама.
  
• 1991 - Операция „Пустинна буря“. Загуби: Ирак - 100-200 хил. дущи; САЩ - 148 души (без загубите на Многонационалните сили).
  
• 1993 - Интервенция в Сомалия.
• 1994 - Окупация на Хаити.
  
• 1994-1995 - Интервенция в Босна.
  
• 1999 - Бомбови удари срещу Сърбия. Загуби: САЩ (НАТО) - 2 души; Сърбия - 462 военни, 114 полицаи, 500 цивилни .
  
• 2001 - Окупация на Афганистан. Антитерористична операция.
  
• 2003 - Окупация на Ирак. Съмнения за наличие на оръжия за масово поразяване. Загуби: САЩ, убити - 3950 военни, ранени - 37 000; Ирак - 946 000 до 1 120 000, от тях цивилни - 104 000 до 223 000 души.
  Забележка: Данните за загубите са до 2007 година и са приблизителни!

САЩ никога не са криели, че поставят националните си интереси над общочовешките интереси, още повече, че след събитията на 11 септември 2001, САЩ открито заявяват, че „...ще защитават своите национални интереси във всяка точка на земното кълбо, каквото и да им струва това.“
Джон Болтън,посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 година заявява: „Считам, че ние (САЩ, б.р.) имаме право да се защитаваме със всички средстава, включително със смяна на правителства в други държави,ако това е необходимо.“ Заявлението е в отговор на въпроса: „Могат ли САЩ да свалят демократично избрано правителство на друга държава, ако то води политика, неустройваща САЩ?“

Въоръжени сили

Основна статия: Въоръжени сили на САЩ

Въоръжените сили на САЩ се състоят от:

• Сухопътни войски
• Морска пехота
• Военноморски сили
• Военновъздушни сили
• Брегова охрана

Обща численност към април 2007 г. - 1 426 700 души редовна армия, 1 458 500 резервни формирования.
Бюджет за 2007 -553 млрд.долара.

Правоналагащи ведомства

• ЦРУ (Централно разузнавателно управление)
• ФБР (Федерално бюро за разследване)
• Затвори в САЩ — през 2007 година в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20-34 години в затвора всеки 9-ти е цветнокож. За затворите през 2007 година са изразходвани 49 милиарда долара, като до 2011 година се очаква разходите да достигнат 74 милиарда долара.

Източници

1. ↑ US Census Bureau
2. ↑ „The Human Development Index—Going Beyond Income“. Human Development Report 2007. United Nations Development Program. Посетен на 24 март 2008

Външни препратки

• Официална страница на правителството на САЩ
• Белият дом - Официална страница на Президентът на САЩ
• Официална страница на Сенатът на САЩ
• Официална страница на Бюрото за преброяване на населението

Административно деление на САЩ

Щати Айдахо | Айова | Алабама | Аляска | Аризона | Арканзас | Вашингтон | Вермонт | Вирджиния | Делауеър | Джорджия | Западна Вирджиния | Илинойс | Индиана | Калифорния | Канзас | Кентъки | Колорадо | Кънектикът | Луизиана | Масачузетс | Мейн | Мериленд | Минесота | Мисисипи | Мисури | Мичиган | Монтана | Небраска | Невада | Ню Джърси | Ню Йорк | Ню Мексико | Ню Хампшир | Оклахома | Орегон | Охайо | Пенсилвания | Род Айлънд | Северна Дакота | Северна Каролина | Тексас | Тенеси | Уайоминг | Уисконсин | Флорида | Хаваи | Южна Дакота | Южна Каролина | Юта Федерален окръг Колумбия Островни територии Американска Самоа | Американски Вирджински острови | Гуам | Малки далечни острови | Пуерто Рико | Северни Мариански острови

п • б • р Страни и територии в Северна Америка Държави Антигуа и Барбуда • Барбадос • Бахамски острови • Белиз • Гватемала • Гренада • Доминика • Доминиканска република • Канада • Коста Рика • Куба • Мексико • Никарагуа • Панама4 • Салвадор • Сейнт Винсент и Гренадини • Сейнт Китс и Невис • Сейнт Лусия • Съединени американски щати1 • Тринидад и Тобаго • Франция2, 3, 4 • Хаити • Хондурас • Ямайка Зависими територии Американски Вирджински острови • Ангуила • Аруба • Бермудски острови • Британски Вирджински острови • Гренландия • Кайманови острови • Монсерат • Наваса • Пуерто Рико • Сен Бартелми • Сен Мартен • Сен Пиер и Микелон • Търкс и Кайкос • Холандски Антили 1Частично в Океания     2Частично в Европа     3Частично в Африка     4Частично в Южна Америка

п • б • р Страни и територии в Океания Държави: Австралия • Вануату • Източен Тимор1 • Кирибати • Маршалови острови • Микронезия • Нова Зеландия • Науру • Палау • Папуа Нова Гвинея1 • Самоа • Соломонови острови • Тонга • Тувалу • Фиджи Неокеански държави с част от територията си в Океания: Индонезия (Западна Нова Гвинея, Молукски острови) • Съединени американски щати (Хаваи) • Чили (Острови Хуан Фернандес, Острови Десвентурадас, Великденски остров) Зависими територии: Американски Самоа • Атол Джонстън • Атол Палмира • Гуам • Коралови острови • Ниуе • Нова Каледония • Острови Ашмор и Картие • Остров Бейкър • Остров Джарвис • Острови Кук • Острови Мидуей • Норфолк • Питкерн • Уейк • Остров Хоуленд • Кингман • Северни Мариански острови • Токелау • Уолис и Футуна • Френска Полинезия 1Категоризирана едновременно и като Азия и като Океания

п • б • р Членове на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) Членове Албания • Белгия • България • Германия • Гърция • Дания • Естония • Испания • Италия • Исландия • Канада • Латвия • Литва • Люксембург • Норвегия • Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия • Полша • Португалия • Румъния • САЩ • Словакия • Словения • Турция • Унгария • Франция • Холандия • Хърватия • Чехия Кандидати Босна и Херцеговина • Грузия • Македония • Украйна • Черна гора

п • б • р Членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Австралия • Австрия • Белгия • Германия • Гърция • Дания • Ирландия • Исландия • Испания • Италия • Канада • Люксембург • Мексико • Нова Зеландия • Норвегия • Обединено кралство • Полша • Португалия • САЩ • Словакия • Турция • Унгария • Финландия • Франция • Холандия • Чехия • Швейцария • Швеция • Южна Корея • Япония

п • б • р Групата на осемте (Г-8) Членове Обединеното кралство  • Германия  • Италия  • Канада  • Русия  • САЩ  • Франция  • Япония Допълнително представени Европейски съюз

stock | retire | vm
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History