Стефан Тошев


Стефан Тошев
български военен деец
Стефан Тошев 
Роден: 18 декември 1859
Ески Заара, Османска империя
Починал: 27 ноември 1924
Пловдив, България

Стефан Тошев Тошев е български офицер (генерал от пехотата), герой от Първата световна война.

Съдържание

Биография

Стефан Тошев е роден в град Ески Заара на 18 декември 1859 г. Син е на възрожденската учителка Анастасия Тошева. Участва като доброволец в Българското опълчение, по време на Руско-турската война (1877-1878), постъпва на руска служба като преводач. На 10 май 1879 г. завършва Военното училище в София в първия му випуск. Постъпва на служба в Източнорумелийската милиция.

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 2-ра дружина от 3-ти пехотен бдински полк[1], началник на Трънската позиция. Взема участие в боевете при Сливница, Трън (3 ноември) и при отбиване на частите на Моравската дивизия. Изявява се като храбър командир в боя при Три уши и атаката на Мека црев (7 ноември). Награден е с Орден „За храброст“ IV-та степен.

По-късно Стефан Тошев е командир на 1-ви пехотен софийски полк. През 1908 г. е назначен началник на Първа пехотна софийска дивизия.

Балканска война (1912-1913)

През Балканската война (1912-1913) с дивизията която командва участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция.

На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

Междусъюзническа война (1913)

През Междусъюзническата война е командващ на Пета армия, която действа в участъка Султантепе, Егрипаланка и Китка.

Първата световна война (1915-1918)

В Първата световна война (1915-1918) Стефан Тошев ръководи Трета армия, която през 1916 година води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу Румъния, но след конфликти с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа, германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен е сменен с генерал Стефан Нерезов, а самият той назначен за губернатор на Македония.[2]. На 25 март 1917 година е произведен в чин генерал от пехотата.

През 1918 година командва Четвърта армия. През юни 1919 година преминава в запас. През 1923-1924 година е председател на Съюза на запасните офицери. През октомври 1923 година е избран за председател на комитет "Народна признателност", чиято цел е подпомагане на жертвите на "комунистическия метеж" от септември същата година[3].

Генерал от пехотата Стефан Тошев умира на 27 ноември 1924 г. в Пловдив, погребан е в София.

В негова чест са прекръстени две села в България - в 1934 година село Талашманлии (Генерал Тошево) и в 1942 година Касъмкьой (Генерал Тошево), днес град.

Награди

  • Орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ I степен с мечове, II степен без мечове
  • Орден „За военна заслуга“ II степен
  • Османски медал „За бойни заслуги“, 19.03.1917
  • Османски златен орден „Лиякат“
  • Османски сребърен орден „Имтияз“
  • Османски сребърен орден „Лиякат“[4]

Публикации

  • „Писма от войната“ 1885 (1895, второ издание - 1896)
  • „За княза и отечеството. Войнишка Клетва. Книжка за раздаване на войниците от II тракийска дивизия", София 1901, 256 с.
  • „Освободителната война“ 1877-1878 (1902)
  • „Действията на III армия в Добруджа през 1916 година. Отговор на писаното за българите в мемоарите на Генерал Лудендорфа.“ (1921)
  • "Победени без да бъдем бити. Отговор на хулителите ни като съюзници. Преглед на трите войни 1912-1913 и 1915-1918", София 1924.

Бележки

  1. ↑ Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 481
  2. ↑ Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 279-280; Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г., София 2006, с. 46
  3. ↑ Янчев, Веселин. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945, София 2000, с. 56
  4. ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 520

Източници

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, с. 122-123
  • Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 123
  • Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“


Външни препратки

Генерали от Третото българско царство






stock | retire | vm
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History