Сръбска кампания (Първа световна война)
| Сръбска кампания | |||||||||||||
| Конфликт: Балканска кампания (Първа световна война) | |||||||||||||
 Разгрома на Сърбия и сръбската армия в края на 1915 г. |
|||||||||||||
|
|||||||||||||
| Воюващи страни | |||||||||||||
 Германска империя Австро-Унгария Царство България |
.svg.htm){kind=small} Кралство Сърбия.png.htm){kind=small} Кралство Черна гора |
||||||||||||
| Командири | |||||||||||||
| Август фон Макензен Оскар Потиорек Стефан СаркотичНикола ЖековКлимент БояджиевГеорги ТодоровИван Вълков |
Александър I Караджорджевич Радомир Путник Живойн Мишич Степа Степанович Петър Бойович Никола I Янко Вукотич |
||||||||||||
| Сили | |||||||||||||
| Жертви | |||||||||||||
Сръбската кампания на Централните сили е първата и една от съществените кампании в хода на Първата световна война. С нея се слага началото на бойните действия в първоначално само европейския конфликт, който започва с обявяването на война от Австро-Унгария на Кралство Сърбия след Сараевския атентат с последвалия го Юлски ултиматум. Край на Сръбската кампания слага намесата на Царство България на страната на Централните сили от 1 октомври 1915 година. След нова офанзива от всички страни, с приключването на Косовската операция, на практика се слага края ѝ - чрез пълния разгром на Сърбия и сръбската армия, чийто остатъци са спасени от италианския флот и евакуирани на остров Корфу след дълъг и изнурителен зимен поход през Албанските Алпи.
Съдържание |
Начало на военната кампания
Началото на бойните действия се слага реално на 12 август 1914 с пресичане на сръбската граница от австро-унгарските войски. В началото на кампанията поради заетостта на имперските войски на източния фронт срещу Руската империя, Австро-Унгария не може да отдели повече от 200 хил. армия за войната срещу Сърбия. Имперските войски се опитват неколкократно през 1914 да пробият сръбската отбрана но това не им се отдава.
През септември сърбите предприемат контранастъпление на австро-унгарска земя в южна Босна, но сръбската армия е отблъсната от чужда територия.
На 5 ноември Австро-Унгария предприема след прегрупиране на силите мощна настъпателна операция в хода на която сърбите са принудени да изоставят на 30 ноември столицата си Белград (сръбското правителство и щаба на армията от началото на кампанията по съображения за сигурност са евакуирани в Ниш), в която имперските войски стъпват на 2 декември.
1914 - успешна сръбска отбрана
Битка при Цер
-
Основна статия: Битка при Цер
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Битка при Дрина
-
Основна статия: Битка при Дрина
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Битка при Колубара
-
Основна статия: Битка при Колубара
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
1915 - пълен разгром на сръбската кралска армия
Предвид успешното приключване на битката за Галиполи чрез осъществяване на сухопътен коридор между Германската и Австро-Унгарската империи от една страна и техния съюзник Отоманската империя от друга, немското главно командване си поставя за стратегическа цел № 1 на този етап от войната привличането на Царство България на своя страна за съюзник. След успешно водени и приключени преговори през 1915 година, на 1 октомври България встъпва във войната на Централните сили с което положението на Сърбия става безнадеждно.
На 24 септември австро-унгарските, подсилени от германски, части, след мощна артилерийска подготовка на атаката, преминават в решително настъпление чрез десант в пет пункта на австро-унгарско−сръбската граница по реките Дунав и Сава. На 1 октомври австро-унгарските и германски войски предприемат нова офанзива, след като успешно са си осигурили огромно предмостие за по-нататъшно настъпление в дълбочина на сръбска територия.
Рано сутринта на 1 октомври по цялото протежение на тогавашната сръбско-българската граница (от Тимок до Струмица) българската армия преминава в решително настъпление с цел смазване въоръжените сили на кралската сръбска армия и обединение на българските земи под българската царска корона.
В централното направление срещу някогашната българска столица Скопие тръгва Трета пехотна дивизия. Сърбите заемат укрепената позиция по граничната линия Китка-Чопино бърдо-Султан тепе, но още на 3 октомври този фронт се разсипва и непредалите се сръбски части се оттеглят в Куманово. На 7 октомври авангардните български части след лека престелка влизат в Куманово, а на 9 октомври пада и Скопие след като 24-ти черноморски полк, усилен с артилерия, разбива две сръбски дружини и още 1000 сръбски доброволци защитаващи града. Българските войски са тържествено посрещнати от населението. В града са открити и 200 трупа на видни български, албански и турски общественици, които са превантивно арестувани и избити от сръбските сили за сигурност в предходните дни. Оцелелите сръбски части се оттеглят през Качанишкия проход към Косово поле за решително сражение.
Още на 1 октомври в южното направление на Първа българска армия към Враня се насочват 13-ти и 29-ти български полка с цел прекъсване на основния път и комуникационна линия по долината на река Морава между сръбската армия и резидиращите по това време съглашенските сили в Солун. Укрепените позиции на сръбската армия в тази отбранителна полоса са изградени в периода 1913-1915. Преодоляни са успешно от българските части на 3 октомври - от 29-ти полк, който превзема село Златокоп и железопътната станция на Враня с което прекъсва връзката на сръбската армия със Солун. На 4 октомври след ожесточени улични боеве е превзета и Враня.
Настъплението на Първа българска армия към Подунавието поставя сръбското политическо и военно ръководство резидиращо по това време в Ниш в невъзможност да отбранява северната територия на тогавашна Сърбия. Кралят и правителството решават да оттеглят основните сили на сръбската армия към Косово, където да дочакат помощ във войски, оръжие и муниции от своите съюзници от Съглашението.
В Тимошко са оставени силни ариегардни отряди с цел максимално задържане, възпрепятстване и смущение настъплението на българите. На помощ на сърбите е и времето, като есенните дъждове карат реките да излязат от коритата си, което влошава стремителността на българското настъпление. Независимо от фактора лошо време (артилерийските впрягове и обозите затъват в калта) и пресечения планински терен до 20 октомври сърбите са изтласкани в Нишкия укрепен район където е временната сръбска столица, ведно с резидиращото в нея сръбско правителство и военновременните държавни учреждения.
Най-големи жертви българската армия дава в боя пред връх Дренова глава, където само от Девета плевенска дивизия падат 1200 убити и ранени.
Нишка операция
-
Основна статия: Нишка операция (1915)
На 22 октомври след ожесточени боеве българската армия достига покрайнините на Ниш. Щурмът на града започват едновременно части от северната и източната група на Първа българска армия. Отбранителния рубеж на Нишката крепост е пробит в 16 h българско време от Четвърти плевенски полк на Девета плевенска дивизия с фронтална атака "на нож". Сърбите побягват панически изоставяйки в български ръце цялата укрепена линия.
На 23 октомври сутринта българската армия влиза без бой, триумфално и победоносно в изоставената от сърбите Нишка крепост, залавяйки огромно количество военни трофеи - складове с храни, муниции и ново въоръжение. Същевременно хиляди дизертирали от сръбската армия войници се предават в плен, а останалите сръбски части позорно се оттеглят зад Морава към Косово поле в последен опит да дадат решително сражение в което да спасят сръбската бойна чест.
Падането на Ниш има огромно психологическо въздействие върху българския национален и боен дух. Българската армия, поради австро-унгарски ултиматум не успява да превземе древния български град, и седалище на митрополия на Българската екзархия до 1878 г., в края на Сръбско-българската война, т.е. точно преди 30 години. Отделно от това, в Ниш резидират от началото на войната сръбския кралски двор и правителството на Никола Пашич, които са принудени позорно да изоставят военновременната си столица, спасявайки се с бягство към Косово.
От 24 октомври българската армия продължава изтлскването на останалите сръбски части към Косово поле.
Криволашко сражение
-
Основна статия: Криволашко сражение (1915)
Левият (южен) фланг на българското настъпление срещу Сърбия (в Македония) през 1915 година се покрива от части на Втора българска армия.
На 17 октомври българската армия среща при Криволак-Градско в открит бой френска и английска дивизии, които настъпват на север в опит да извадят от "чувала" на Косово поле оцелелите части от сръбската армия. След продължителни двуседмични боеве с променлив успех, от 30 октомври българските войски преминават в контранастъпление. До 6 ноември френските части са отхвърлени зад река Черна, а на 3 ноември е превзет Прилеп, като до края на ноември български части влизат и в Битоля, Ресен, Охрид и Струга с което е отрязана възможността сръбската армия на Косово поле да получи съглашенска военна помощ и подкрепа. От 22 ноември френските части започват планомерно отстъпление към Солун, като на 26 ноември отстъплението преминава в бягство при което са изоставени и пленени от българската армия в долината на Вардар батареи, складове с муниции и храни за съглашенските сили.
На 28 ноември битката за Криволак завършва с решителна българска победа срещу четири френски и английски дивизии.
Косовска операция
-
Основна статия: Косовска операция (1915)
На емблематичното Косово поле в края на 1915 година се разиграва финалния етюд на Сръбската кампания. Тази последна битка на сръбска територия до сключването на Солунското примирие има за сърбите освен решителен, но и дълбоко символично-митологичен характер - виж Косовски мит.
По стечение на обстоятелствата в хода на Сръбската кампания, в края на 1915 г. на Косово поле се струпват срещу българската армия всички оцелели в хода на боевете сръбски части. Косовската операция започва за Първа и Втора българска армия на 23 октомври след превземането на Ниш чрез форсиране на река Морава. Главния удар е насочен по направлението Прокупле-Прищина. Срещу Шопската дивизия (която единствена успява да форсира реката, тъй като 6-та и 9-та български дивизии нямат понтонни мостове) са хвърлени повече от 100 хил. сръбски щика. Въпреки напора и с цената на огромни жертви, шопската дивизия удържа плацдарма, докато българското командване не се решава да даде заповед за преминаване на реката и от другите две дивизии. Междувременно е привлечена в подкрепа на операцията и 8-а дивизия. Сръбските части започват отстъпление, което след български контраудар преминава в бягство. По време на отстъплението от юг през Качанишкия проход в Косово поле нахлуват други български войски. Сръбската част от 150 хил. групировка оставена да покрива отстъплението към Адриатика на другата 200 хил. групировка разбира, че положението ѝ е безнадеждно и започва масово да се предава. В 14,30 h на 10 ноември, Втори конен полк на Девета плевенска дивизия превзема столицата на Косово Прищина, пленявайки сръбско военно имущество, включая и твърде ценните по него време 150 автомобила на краля и правителството.
Основната 200 хилядна сръбска групировка започва оттегляне чрез ариегардни боеве през Албанските Алпи към Драч на Адриатика при зимни условия. Сражавайки се с албански бунтовници в планините, начело със сръбския крал до Драч достигат едва 110 хил. души и то благодарение на австро-унгарското забавено настъпление през Черна гора по адриатическото крайбрежие. След като българското командване разбира за силната сръбска съпротива на австро-унгарското настъпление по адриатическото крабрежие, в преследване на отстъпващата сръбска групировка през албанските планинини са изпратени от Прищина към Призрен Трета дивизия, Коннната дивизия и една бригада от 8-а дивизия.
Послеслов
Под германски натиск българското настъпление на юг към "неутрална" Гърция е спряно в края на 1915 г. с цел да не се утежнява и без това тежкото положение на крал Константин I в спора му с Елевтериос Венизелос за това чия страна да вземе страната в разразилия се световния конфликт. По заповед на главното немско командване българската армия започва изграждането на мощна отбранителна линия, включваща окопи, комуникационни линии, бетонни укрития, система от връзки с тила, телени заграждения и други за водене на продължителна позиционна война.
На стабилизиралия се през 1916 г. т.нар. Солунски фронт е пренесен от остров Корфу остатъка от сръбската армия възлизащ на 80 хил. души, който реанимирал и с нови сили е хвърлен срещу българските позиции.[1]
Източници
- ↑ Димитров, Божидар. Войните за национално обединение 1912-1913, 1915-1918, стр. 85-99. УИ "Св. Кл. Охрдски", IBAN 954-07-1624-1, 2001.
Вижте също
- Солунски фронт
- Румънска кампания (Първа световна война)
- Участие на Гърция в Първата световна война
|
||||||||||||||||
.svg.htm){kind=small}
.png.htm){kind=small}
.svg.htm){kind=small}
stock | retire | vm
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History