| Езикознание |
| Теоретична лингвистика |
| Лингвистични методи |
| Език |
| Фонетика |
| Фонология |
| Лексикология |
| Семантика |
| Диалектология |
| Морфология |
| Синтаксис |
| Стилистика |
| Приложна лингвистика |
| Психолингвистика |
| Социолингвистика |
| Генеративна лингвистика |
| Когнитивна лингвистика |
| Компютърна лингвистика |
| Описателна лингвистика |
| Историческа лингвистика |
| Сравнителна лингвистика |
| Етимология |
| История на лингвистиката |
| Лингвистични школи |
| Известни лингвисти |
| Нерешени проблеми |
Синтаксисът е един от двата дяла на граматиката (заедно с морфологията). Като наука за строежа на свързаната реч, изучава законите, по които думите се свързват в синтагми, словосъчетания и изречения, както и функционирането на съчетаните части на речта. Терминът е гръцки и означава ред, устройство, организация. Синтаксисът разглежда думите не като лексикални единици (виж лексема), а като части на речта, тоест като представители на класове думи, чиито синтактични взаимоотношения не зависят от техните лексикални свойства.
Тъй като най-голяма единица, с която борави синтаксисът, е изречението, основно понятие за синтаксиса е предикацията, понеже изреченията най-общо представляват отношения между признак и предмет.
Във формалната логика синтаксисът изучава връзките между изразите в един формален език (обратно на семантиката). В информатиката означава сбора от правилата за писане на даден програмен език.
В други области, синтаксисът се използва в смисъл на правила, които важат за някакъв начин на изразяване (напр. в киното).
stock | retire | vm
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History