Светлина

Вижте пояснителната страница за други значения на Светлина.

Спектрално разделяна на светлината с призма

Графика на вълната на светлината, където λ е дължина на вълната, Е е амплитуда на електричното поле, а М е амплитуда на магнитното поле.

Светлината в ежедневния смисъл е субективното усещане, породено от възприемането на електромагнитно излъчване с дължина на вълната, която е видима за човешкото око. В по-общ научен и технически контекст светлината е самото електромагнитно излъчване в неговия видим спектър - приблизително от 400 до 750 nm, както и инфрачервените и ултравиолетови лъчи.

Трите основни измерения на светлината (и на всяко електромагнитно излъчване) са яркост (възприемано от човешкото око като интензитет), дължина на вълната (или честота, възприемана от човешкото око като цвят) и поляризация (при нормални обстоятелства човешкото око не може да я регистрира).

Според съвременната физика светлината представлява вълново-корпускулярно лъчение, т. е едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони (фотоелектричен ефект), а в друг случай се държат като вълна - наблюдават се явленията дифракция и интерференция. Скоростта на светлината във вакуум е теоретично най-голямата възможна скорост в природата, приблизително равна на 300 000 km/s.

Според квантовата механика фотоните нямат маса, което следва непосредствено от теорията на относителността:

$m = {m_0 \over \sqrt{1 - {v^2 \over c^2}}}$