| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, преместване на информация в други статии, подреждане по азбучен ред на личностите и проверка на правата. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
| Самоков | |||
|---|---|---|---|
|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 28 076 [1] | ||
| Надм. височина: | 950 m | ||
| Пощ. код: | 2000 | ||
| Тел. код: | 0722 | ||
| МПС код: | СО (Сф) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Софийска | ||
| Община: - кмет |
Самоков Ангел Николов |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Са̀моков е град в Западна България. Намира се в Софийска област на 55 км. от град София и на 8 км. от курорта Боровец. Градът е най-големият в областта и е административен център на Община Самоков.
Съдържание |
Самоков се намира в планински район. Самоковската котловина е разположена между няколко планини — Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора — на 950 метра над морското равнище. В сърцевината ѝ се плискат водите на р.Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна, Палакарийска от запад и Искърска от изток. Разполага се върху 185 квадратни километра.
Геоложката история на областта преминава няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а впоследствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. От тогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария.
Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях — възвишението Ридо — днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава — един от предпланинските склонове на Рила. Този гол сега връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Дъбова глава е висок 1127 м. Наблизо е връх Борич, висок 1100 м. В подножието му има ски писта и лифт. Близо до него е стария път до Боровец.Ридо е опасан с патеки.На билото му има стадион, много места за почивка, гробище, мотокросна писта, както и ресторант.От ресторанта се вижда почти целия град и голяма част от Самоковското поле.От другата страна на града е Продановския рид.Името му идва от съседното село Продановци.По склоновете е покрито с борове ,а билото е голо.Както Ридо в миналото е било обезлесено ,а по късно отново залесено.На Продановския рид има много диви ягоди и малини,а на билото билки.
Местоположението на града определя и климата — не много горещо лято, но мека и продължителна зима. Продължително е слънчевото греене и липсата, с много малки изключения, на мъгли. Климатът се определя като умерено континентален, но с настойчивото влияние на високата планина. Именно тя спира бурните ветрове и снегонавявания.
Самоковската котловина е сравнително богата на води. Отводнява се от река Искър, която в началото си има два основни ръкава — Черни и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци — Палакария и Шипочаница.Преди града покрай реката се намира местноста Лаго.Тя е широка около 200-300м.През нея минава път и много острови.Тя са покрити с влаголюбиви гори. Флората и фауната са смесени. Срещат се птици, гризачи, бозайници и хищници, бор и смърч, бук и дъб, многообразие в широколистните видове, богатство откъм ниска и полезна растителност.
Миналото на града е свързано с добиването на желязо.В подножието на Доспейската планина (Лакатнишка Рила) при Шишмановия пролом се намира Шишманово кале.Там има ранно-християнска базилика и манастирски комплекс.Строителството се отнася към епохата на Римската империя.Опожарено през VI -VIIвек от варвари.Името му идва от цар Иван Шишман .Има най-различни легенди и приказки за последните му битки.Въхове ,извори,мености и проходи носят неговото име. Някога тук е имало римско селище, а сегашният град е възникнал по-късно - в началото на XIV век като рударско селище. По това време българските занаятчии влезли в пряка връзка със западноевропейските рудари саксонци, наричани саси, и по техен образец били въведени саксонски пещи (видни), ковашки работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови - откъдето идва и името на града), движени с водна сила. Когато турците превзели града (1372), Самоков бил икономическо и културно средище.
Мнозинството от жителите на града са православни християни.
Самоков е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:
В историческия музей наред с другите експонати ще може да видите и първата печатарска машина от 1828 г. в България, подарена през 1828 г. от Никола Карастоянов - основоположник на книгопечатането у нас.Също има и много черно бели снимки от 20 век.
От 2002 г. град Самоков има своя градски празник на 21 август - Успение на Св. Симеон Самоковски, покровителя на града. За него доскоро се знаеше малко. Мощите на Светеца бяха открити при археологически разкопки в средновековната Бельова черква през 1995 г.След 2000 г. бе установено, че Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата, а неговата икона за пръв път е рисувана като стенопис от известния самоковски зограф Никола Образописов около 70-те години на 19 в. Личността на Свмч. Симеон Самоковски е свързана с народо-освободителните движения на българите от Западна България по време на Руско-турско-австрийската война, когато много християнски деятели и свещеници се включват в подготовката на въстание. Митрополитът е заловен от турците, съден и на 21.08.1773 г. обесен в София. Съществуват много преписки за чудото станало при обесването му — въжето три пъти се късало, бесилката се чупила, но така или иначе неговата смърт като мъченик за вярата го поставя в пантеона на българските светци — мъченици.
И така дните около 21 август (всяка година различни) са Самоковски празник. Започва се с литийно шествие и литургия, на Бельова черква се прави курбан и фолклорна програма. Празникът продължава с голям концерт, фойерверки,мис Самоков и различни празнични мероприятия. От 2003 г. в рамките на празника е включен и фестивалът на туристическата песен „Бялата порта на Рила“.
Представителният футболен отбор на града носи името "Рилски спортист". Играе своите мачове на стадион Искър.От Самоков произлизат едни от най-добрите ни спортисти по Класическа и Свободна борба, а в последните години се развива и много добра школа по лека атлетика и баскетбол. На 8.03.2008 година в присъствието на президента на България Георги Първанов, беше открита новата мултифункционална спортна зала, направена по всички европейски стандарти. Това дава възможност за по-голямо развитие на спорта.
Кухнята в град Самоков е традиционно българска и се определя от културите, които биват отглеждани в района. Широко са използвани картофите - установена култура в района. Също така традиционен за гр.Самоков е "зелник". Това ястие е вид баница, пече се като баница, има плънка която се намира в средата на тавата между корите. Тя се приготвя от праз лук или киселец.
|
|||||
stock | retire | vm
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History