| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Оряхово е село в Южна България. То се намира в община Любимец, Област Хасково.
| Оряхово | |
|---|---|
| Данни * | |
| Население: | 315 [1] |
| Надм. височина: | 200-299 m |
| Пощ. код: | 6555 |
| Тел. код: | 03753 |
| МПС код: | Х (Х) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Хасково |
| Община: - кмет |
Любимец Янко Кючуков |
| Кметство: - кмет |
Оряхово Георги Михайлов |
| промяна на тази таблица | |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
Село Оряхово се намира на почти на равно разстояние /2-3часа път/ от три морета - Черно, Бяло и Мраморно. Най близкия до него град е Любимец/13км./, а на около 35км. са Харманли, Тополовград и Свиленград. Границата с Турция е на около 40км, а тази с Гърция на 30км. Селото е разположено в южните склонове на Сакар планина. Това позволява от него да се открива изключително красива гледка към долината на река Марица и Източните Родопи.При ясно време,след дъжд се открива гледка,чак до Одрин. Много красиви, обагрени в червено, тук са изгревите и залезите. Климата е топъл и сух. Оряхово е обградено от петнадесетина изкуствени язовира. Създадени в миналото за напояване,днес те се ползват най - вече за наполяване на ниви. В тях има много шаран, сом, каракуда, калиник. Основния поминък на населението е земеделие и животновъдство. Развива се най вече растениевъдството. Има големи лозови масиви, ябълкови градини. Тук се отглеждат и едни от най вкусните дини и пъпеши. Има традиции в зеленчуко производството/домати, краставици, чушки и др./. В личните дворове се отглеждат много праскови, кайсии, круши, ябълки. Развити са пчеларството и животновъдството/отглеждат се най вече крави и кози/. В миналото са се отглеждали и копринени буби, от тогава има останали много черничеви дървета.
Село Оряхово има дълга и древна история. На територията на неговото землище се намира един от най-големите на Балканите тракийски мегалитни некрополи - долмени, за които съобщават още в началото на ХХ век. видните историците братята Шкорпил и проф. Г.Бончев. По време на римската епоха в този район е кипял активен търговски, стопанки и административен живот. От тук е минавал големия римски път за Европа, а в местността Сара хан е имало римска станция. В старото селище на Оряхово се намират останките от византийския град Агатоники - едно от десетте епископства подчинени на Филипополис. Сведение за този град има в Сюлеманкьойския надпис на хан Омуртаг и в хрониките на византийската историчка Ана Комнина. Сегашното село възниква през 1820 г. под името Саранли. Първият българин заселил се тук се казва Караджа Манол. След освобождението през 1881год е открито българско училище. Първият учител е Тодор Данков от град Чирпан. Той произхожда от рода на видния възрожденец и сподвижник на Левски - живописеца Георги Данчов. По време на балканската война през 1912 г. селото е изгорено от турската армия. 1913 г. е преименувано от Саранли на Оряхово. Във войните за освобождение има много загинали жители на селото. В тяхна памет още тогава са изградени чешми с вградени паметни плочи, а по късно е издигнат и паметник в центъра на селото. През 1913год в селото е създадена селска комуна, а през 1948год е учредено кооперативно стопанство. Същата година е създадено читалище "Просвета", което функционира и в момента.
В Оряхово има над сто годишна църква "Света Петка". Тя е построена от родопски майстори. След 09.09.1945 г. църквата е превърната в обор. Възстановена е от местните жители след 1990 г. Изграден е етнографски музей, който показва бита и начина на живот на местните селяни през XIX и първата половина на ХХ век. Към читалище "Просвета" е сформиран фолклорен състав за автентично пеене и представяне на обичаи, който е редовен участник и лауреат на международни, национални и регионални фестивали. В землището на селото се намира природния феномен "Господева стъпка", до който има изградена туристическа пътека. Има данни, че в местността Сара хан/там предстоят археологически разкопки/ е имало римска пътна станция. Много близо е и ранновизантийската крепост "Кастра рубра", където в момента се извършват арехеологически разкопки. В старото селище на Оряхово се намират останките от византийския град Агатоники – едно от десетте епископства подчинени на Филипополис. В момента се изграждат пътища до тракийските некрополи - долмените, които след последните няколко археологически сезона са разкрити и годни за посещения и феномена "Господева стъпка". Реконструира се и се облагородява центъра. Описаното, наред с чистия въздух, наличието на микроязовири, богати на риба, и много дивеч ще даде възможност за развитие на различни видове туризъм/Ловен, риболовен, исторически/.
Всяка година на Петков ден/по стар стил/27.10 в селото се провежда събор. В чест на света Петка - неговата покровителка. Тогава се събират оряховци от цялата страна и чужбина.
Кухнята е типична за тракийския регион. Все пак тук се приготвят някои специфични ястия. Има традиция в производството на тестени изделия. Правят се едни от най-вкусните баници, пити, катми, гюзлемета, катмерлии. В миналото селската фурна печеше най хубавия хляб в региона/големи кръгли самуни от по 2 kg/. Не са за пропущане домашните както месни /луканка, бабек, пастърма, бахур/, така и млечни/сирене - краве, овче, козе, ахчак, катък, масло/ специалитети. Има вкусни рецепти за консервиране на риба. Местните хора са изключителни майстори в производството на вина и ракии.
stock | retire | vm
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History