| Езикознание |
| Теоретична лингвистика |
| Лингвистични методи |
| Език |
| Фонетика |
| Фонология |
| Лексикология |
| Семантика |
| Диалектология |
| Морфология |
| Синтаксис |
| Стилистика |
| Приложна лингвистика |
| Психолингвистика |
| Социолингвистика |
| Генеративна лингвистика |
| Когнитивна лингвистика |
| Компютърна лингвистика |
| Описателна лингвистика |
| Историческа лингвистика |
| Сравнителна лингвистика |
| Етимология |
| История на лингвистиката |
| Лингвистични школи |
| Известни лингвисти |
| Нерешени проблеми |
В езикознанието езикът е средство за общуване, код, който е споделен между двама или повече души, технически пособия и т.н., чрез който се обменят информация, мисли и т.н. Като средство за комуникация езикът се изучава от науката езикознание.
Съдържание |
Езикът е система от знаци, използвани за комуникация. В този смисъл езикът е семиотична система и най-често под език се разбира говорният (устен) вариант на езика — речта, и неговият писмен вариант, но има също и други типове езици, като жестикулаторни например.
Системата на организация на езиковите знаци (думи) се нарича граматика. От лингвистична гледна точка граматиката на един език съдържа неговия синтаксис и морфология, но в една по-широка перспектива това са всички правила за използване на един език:
Думите в езика имат формално и семантично съдържание, като под формално се разбира тяхното звуково и писмено изразяване, а семантиката е тяхното значение. В речта думите реализират не само своите основни езикови (речникови) значения, но те се натоварват с конкретни, контекстуални, индивидуални и социално обособени значения. Така в речта езиковите значения се обогатяват (чрез експресивността) и следователно в своята реализация думите, събрани в изречения и текстове (или реч), организират често обща семантика на фразата, изречението и текста. По този начин може да се говори за семантика, различна от чисто лексикалната.
Към основната комуникативна функция на езика можем да добавим още експресивната, конотативната и др. функции. Броят и назоваването на езиковите функции са въпрос на оспорване от отделните езиковеди и лингвистични школи.
| Лингвистика |
| Език |
| Същност на езика |
| Езикът като знакова система |
| Езикът като система |
Съществува разлика между език и реч. Докато речта е употреба на езика, езикът в действие, то езикът от лингвистична гледна точка е системата от правила, речниково съдържание, суровината на речта.
Виж още Езиково семейство.
Езиците биват естествени (човешки), които по последни преброявания на Етнолог са над 6000, и изкуствени. Естествените езици се делят още на съществуващи и изчезнали или „мъртви“ (като латински например). Някои изчезнали езици се реконструират на базата на лингвистични данни (рядко писменни). Изкуствените езици биват компютърни, логически, математически, но също така и конструирани (Есперанто, Праславянски език, Индо-европейски).
Езиците най-често се делят по техния произход и на базата на прилики в техните характеристики. Повечето от езиците, говорени в Европа, имат общ произход и е реконструиран общ индо-европейски праезик. По произхода си от общ праезик и по езикови прилики и сродства езиците се обединяват в езикови семейства и подсемейства. Основоположник на това деление е Август Шлайхер. Разделението и разклонението на езиците по техния произход и сходства може да се илюстрира чрез Генеалогическо дърво на езиците.
Някои изследователи, зоолози и др, твърдят, че животните използват също свои средства за комуникация, които също могат да бъдат наречени език.
Повечето езици не са така хомогенни, както изглежда на пръв поглед. От една страна, един език се дели на
Диалектите са регионалните говори за даден език. Книжовният език е най-често книжовно (литературно) базиран на определени, дадени диалекти, което се дължи на исторически фактори. Книжовният език е еволюирал от диалектите, той е речниково обогатен. Книжовният език се създава също така и под влиянието на чужди книжовни влияния и явления, а някои факти в него могат да нямат диалектна почва (като например пълният и непълният член в българският език в съвременният му вид), но да са изкуствено създадени и наложени (виж Езикови реформи, Езикови норми). Книжовният език обикновено е официалният език на дадена страна. Социолектите са говори на даден език организирани не толкова на регионален, колкото на социален принцип. Те са говорени от групи хора с идентично социално положение, професия, занимание и т.н. В социолектите често се използват специфични думи и изрази. Виж също Жаргон.
Език и мислене е един от основните проблеми на езикознанието. Езикът е средство за комуникация, а човешките езици са средство за обмен на мисли. Ако два компютъра комуникират посредством мрежа, това едва ли са техните мисли, но когато двама души комуникират, те предават чрез езика това, което се върти в главите им — тоест езикът е израз, представяне на мисълта. Спорно е как мисли човекът — с образи или посредством понятия (думи). В общи линии е ясно, че мисленето става посредством идеи и представи, които се представят чрез назоваващите ги думи и се организират чрез речта. Доказано е, че дори при четене на текст наум, тоест без явна речева ефективност, човек мърда макар и в минимална степен говорните си органи. Тоест наблюдава се едно мнимо произнасяне.
Науки като невролингвистиката твърдят, че мисленето и езикът са дотолкова свързани, че с промени в езика могат да се организират мислите, идеите и представите, действията на човека. Невролингвистиката твърди, че езикът съдържа описание на света, което е продуктивно, тоест организира по определен път психиката на човека.
Един от най-новите проблеми на съвременната наука — изкуственият интелект, също има отношение към езика. Обработка на естествен език е дисциплината, която изучава езика за целите на изкуствения интелект. От вече доста време съществува т. нар. разпознаване на реч. Тоест компютърът е в състояние да разпознава думите в речта, а и в същото време обратното — да ги възпроизвежда.
stock | retire | vm
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History