Добруша


Добруша е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, Област Враца.

Добруша
Добруша (България)
Добруша
Добруша
Данни *
Население: 285 [1]
Надм. височина: 228 m
Пощ. код: 3069
Тел. код: 091184
МПС код: ВР (Вр)
Администрация
Държава: България
Област: Враца
Община:
   - кмет
Криводол
Николай Иванов
(БСП)
Кметство:
   - кмет
Добруша
Иван Ваков
(БСП)
промяна на тази таблица


Съдържание

География

Д О Б Р У Ш А е едно от най–малките селца на региона и лежи в най–западната му част. Граничи със селата: Ракево, Градешница, Бели бряг, Охрид, Палилула и Липен. Разположено е върху склоновете на скалиста карстова местност и 600–700 метра от десния бряг на река Ботуня, на осем километра от град Бойчиновци, където тя се влива в река Огоста. Югозападно на 564 метра надморска височина се намира местността "Пъстрина". Самото поречие на река Ботуня е на 50 метра надморска височина. На Североизток е възвишението наречено "Бауренска могила".

История

Началото му е толкова отдалечено,че бурите на времето са го покрили с непроницаеми завеси от прах.Забулено от мъглите едва можем да го съзрем...

То е във Врачанския регион , а той заема източната част на Северозападна България и граничи с Плевенския,Ловешкия,Софийския и Монтанския региони.

ДОБРУША е едно от най–малките селца в региона и лежи в най–западната му част.Граничи с Ракево,Градешница,Бели брег,Охрид, Палилула и Липен.Разположено е върху склоновете на скалиста карстова местност и 600-700 метра от десния бряг на река Ботуня,на осем километра от град Бойчиновци,където тя се влива в река Огоста. Югозападно на 564 метра надморска височина се намира местността "Пъстрина".Самото поречие на реката Ботуня е на 50 метра надморска височина.А карстовото възвишение,върху което лежаткъщите на Добруша е на 228 метра надморска височина.На Североизток е възвишението наречено "Бауренска могила".От нея при ясно време се вижда коритото на река Дунав при град Козлодуй.Погледнеш ли точно на Северозапад ще видиш в далечина на около три и половина–четири километра "Белобрежкото езеро".От това чудо на природата днес са вовоснабденидвадесет и две села с питейна вода.В южна посока е "Липненски връх",а в подножието му минава ж.п. линията София–Видин.В местността "Бабката" сега има останки от мечтаната спирка Добруша...А в землището на Добруша има редица карстови извори.Тези изворчета в далечното минало са насочили нашите пра–прадеди да построят землянките си в местността"Извора" при така нареченото пладнище "Дудовете".Водата тук до средата на двадесети век с дебита си беше достатъчна за цялото село на оня етап на развитие.Модула на годишния отток е три литра в секунда на квадратен метър.Преданията сочат,а и спомените на столетниците: Коцо Нинков Михайлов– живял сто и единадесет години,Йончо Гергов Стамболийски,живял сто и две години,Данка Димитрова Илиева,живяла сто и шест години,Костадин Гергов Пивичарски,живял сто и две години,потвърждават,че там са били останките от първите заселници–група землянки.Малко по–наюг,близо до "Старата чешма" – друга група приземни жилища. Третата група приземни жилища са били около изворчето в местността "Валога". Известни са и още съществуват "Пишурата" и "Хайдушкото кладенче".Не са малко и кладенчетата из "Гарван дол",които изпращат поточетата си към Градешкия манастир и оттам в река Огоста...А оттоците от "Извора","Старата чешма" и "Валога" са си проправили път,врязвайки се в скалистите склонове и като се събират в долния кра на селото,се вливат в река Ботуня.Със събраните вече вадички през столетията трудолюбивите добрушчени са поливали зеленчуковите градини и гръстелниците.Така беше до осемдесетте години на ХХ век.

Землището на селото е малко над тринадесет хиляди декари.Повечето от него е в посока Север и Северозапад.Тук почвата е "сива и светлосива".Среща се и "ливаден и оподзолен чернозем".Проучванията показват,че селото ни лежи върху "Миоцен" и "Плиоцен".Това означава,че лежи върху пластове земя,образувани преди два до пет милиона години. Поречието на реката е пласт от Кватернер" т.е. от времето на появяването на човека,а това означава преди петдесет милиона години.В землището ни преобладват камъните за строеж.И това е нашето подземно богатство.В столетията този камък е помогнал за модернизиране на жилищата.По поречието на реката има качествен пясък за строеж.Има и минимални количества креда.

Добруша е селището,където през лятото средните валежи са двеста милиметра.Максималните валежи са през месец юни:329,9 мм.През зимата валежите са под сто мм.Средната снежна покривка през януари е от двадесе до четиридесет см.Първата снежна покривка се получава около първи декември.А най–рано може да падне сняг на единадесети октомври. Последната снежна покривка е към двадесети март.Най–късна снежна покривка може да има на деветнадесети април.През лятото средната относителна влажност на въздуха е 62 процента.А през зимата влажността е 81 процента.

Намираме се в Умерено–континентална климатична подобласт и по–точно в средния клматичен район на Дунавската равнина.Сланите пада около двадесети октомври,а най–рано може да падат на тридесети септември.Най–късната дата на последните слани е двадесет и първи май.Средната дата е девети април.Не е излишно да се отбележи,че средната градобитност на добрушкия район е от три до шест градобитни случая.

По отношение плановото състояние на селото трябва да се отбележи,че въпреки и стар има кадастрален план.Има и регулационен план.По отношение на благоустройствените мероприятия е известо,че селото е водоснабдено и електрифицирано.Във всяка къща има необходимата водна инсталация,сервизни помещения и бани.На квадратен километър се падаха по 54,8 човека.Като селскккостопански микрорайн е зърнопроизводителен с развито овощарство,с по–голямо разпространение на варивата.Район е на говедовъдството,най–вече на млечните крави.Осемдесет процента от землището е обработваема земя... Както се вижда,село Добруша е един прекрасен кът от Б ъ л г а р и я. От подготвената за печат книжка "Добруша през вековете" от Атанас Цветков Мечоров 18.11.2007

Редовни събития

Други

Външни препратки







stock | retire | vm
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History