Безкрайност
Безкрайност е абстракен обект граници, който няма край. Понятия за безкрайност се използват в математиката, физиката, философията и теологията.
В математиката се дава по-прецизна дефиниция на безкрайност. Най-често безкрайност се дефинира чрез граничен процес. Теорията на множествата въведена от Кантор в края на 19 век прави възможно сравняването и работата с различни видове безкрайности. За тази цел се използват кардинални числа и ординални числа. Например естествените числа 1,2,3,... са безкрайно много, но са изброима безкрайност, докато числата върху реалната права са неизброима безкрайност. Това означава, че няма как да започнем да броим реалните числа едно по едно и дори след "безкрайно" дълго време да преброим всички.
Във физиката даден физически обект може да се приеме за безкраен, ако приближението е достатъчно точно и това пресмятанията се улесняват. Например дълъг проводник, по който тече ток, може да бъде разглеждан като безкрайна права.
Джон Уолис пръв въвежда символа ∞ за обозначаване на безкрайността през 1655 г.
stock | retire | vm
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History